Какво нарушава
малкия воден цикъл?
Загубата на дървета и гори
Когато изсичаме дървета, губим тяхната изпарителна сила — постоянния поток на влага във въздуха чрез тяхното „дишане“.
Също така губим сянката, която охлажда земята, падналите листа, които предпазват и подхранват почвата, и корените, които помагат на водата да прониква дълбоко под земята.
Горите са и основен източник на кондензационни ядра — особено естествените, биологичните, които помагат за образуването на облаци дори при по-високи температури. Без тях вероятността за валежи намалява.
По склоновете ефектите са още по-драматични. Там, където водата някога е попивала бавно в почвата на горите, сега тя се стича бързо — отнасяйки със себе си ценния горен почвен слой.
Дърветата и горите помагат на водата да попива в земята.
Загубата на гори и дървета води до бърза загуба на вода, наводнения и ерозия.
Загубата на влажни зони и влажни пасища
За да се подготвят терени за пътища, земеделие и строителство, влажните зони и по-влажните пасища — особено тези покрай реки и в низини — били пресушени. Реките също били изправяни и вкарвани в праволинейни корита, така че вместо да се извиват и да заливат околните равнини, днес те отвеждат водата далеч много по-бързо.
Така изчезва пъстрата мозайка от влажни местообитания — блата, влажни ливади и малки странични водоеми и ручеи — които някога задържали вода, поддържали живота и захранвали малкия воден цикъл. Изкопавани били канали, изграждани били отводнителни системи и съоръжения за контрол на наводненията — всичко с цел водата да бъде изведена от пейзажа възможно най-бързо.
Но именно тези влажни терени били ключови участници във водния цикъл. Покрити с растения и богати почви, те отделяли огромни количества водна пара във въздуха — подхранвайки облаците и подпомагайки образуването на местни валежи. Те също така задържали водата като гъби, предпазвайки околните райони както от наводнения, така и от суши.
Когато тези зони изчезват, ние губим този естествен „двигател на влагата“ — и земята изсъхва по-бързо от преди.
Естествено извиваща се река с влажни зони и влажни ливади подхранва малкия воден цикъл.
Когато реките и потоците се изправят, а влажните зони се отводняват, територията изсъхва, подпочвените води спадат и за малкия воден цикъл остава по-малко вода.
Съвременно земеделие
Преди появата на тракторите и комбайните дребното земеделие се съобразявало с формата на земята. Мозайка от ниви и ливади била обградена от живи плетове, дървета и тревни ивици — създавайки пейзажи, които забавяли дъжда и му помагали да попие в почвата.
С модерното земеделие тези мозайки били заменени от обширни монокултурни полета. За да се освободи място за машините и да се увеличи добивът, живите плетове, дърветата и границите между нивите били премахнати.
Това, което остава, е гола, изложена земя — често без растителност през по-голямата част от годината. Почвата се нагрява и изсъхва. Дъждът се стича, вместо да попие, а ценният горен почвен слой се отмива. Без растения, които да засенчват земята или да изпаряват влага, тези огромни площи вече не подхранват малкия воден цикъл.
Дребномащабното традиционно земеделие създава по-влажна територия, богата на растителност — с полски граници, малки горички, естествени реки и малки езера и влажни зони. Това е подпомагало малкия воден цикъл.
Съвременното земеделие води до по-големи обработваеми полета и загуба на влажни зони, дървета и храсти. Водата бързо се губи от този ландшафт.
Урбанизация и павирани повърхности
През последните 120 години много хора се преместиха от селата в градовете. В тези растящи урбанизирани райони почвата била покрита — заменена от сгради, пътища и паркинги. Резултатът е огромни площи бетон и асфалт, които са напълно запечатани и непропускливи.
Дъждът, който пада върху тези повърхности, се превръща в повърхностен отток. Той се смята за проблем — риск от наводнения — и бързо се отклонява в отводнителни канали и канализационни системи, проектирани да извеждат водата възможно най-бързо. Повечето от тази вода завършва в реките, които я отвеждат към морето, изнасяйки я от пейзажа със светкавична скорост.
Нито една капка няма шанс да попие в земята — да обогати почвата, да подхрани градските дървета или да задвижи естественото охлаждане чрез изпарение. Вместо това твърдите повърхности поемат топлината и я излъчват обратно, дори през нощта — превръщайки градовете в „топлинни острови“, които изсъхват по-бързо и се охлаждат по-бавно от околната земя.
Незастроените места, дърветата и парковете помагат водата да попива в града. Така растителността може да процъфтява, градът се охлажда и става по-приятно място за живеене.
С урбанизацията все повече земя се покрива с асфалт и бетон, а дърветата и зелените площи намаляват. Водата попива все по-малко и вместо това бързо се оттича през канализацията и дренажа.
Изчезващата вода: защо водният баланс е важен…
Когато мислим за суша, често си представяме „недостатъчно дъжд“.
Но истинският проблем не е само колко дъжд пада — а колко остава.
В здравите ландшафти дъждовната вода попива в земята, обогатява почвата, подхранва изворите и се връща във въздуха чрез растенията.
Но в увредените ландшафти — с гола почва, пресушени влажни зони и павирани повърхности — по-голямата част от водата бързо се губи.
Тя се оттича в реките и се излива в морето.
Изпарява се директно от горещата, суха земя.
Не може да попие, защото „гъбата“ е изчезнала.
С времето това създава отрицателен воден баланс:
всяка година от пейзажа изтича повече вода, отколкото постъпва или се задържа.
Резултатът?
По-ниски подпочвени води. Изсъхващи извори. По-малко облаци. По-дълги суши. По-горещи лета.
И това няма да се поправи от само себе си — освен ако не променим начина, по който управляваме земята и водата.
От сухо към подгизнало…
Kак нарушен воден цикъл подхранва
екстремното време
Когато пейзажът загуби способността си да задържа вода, не просто получаваме по-малко дъжд — а и повече крайности:
По-дълги суши
По-интензивни поройни дъждове
Природната „гъба“ е изчезнала — и системата вече не може да балансира и буферира.
Нарастваща сила на бурите
Повече горски пожари
Как един район може да навлезе в самоподдържащ се кръг на засушаване:
Повече топлина → по-суха почва → по-малко инфилтрация
Повече отток → по-малко подпочвени води → повече суша
Повече суша → повече пожари → още по-малко растителност
Тъй като тези цикли работят и в двете посоки, можем да ги обърнем– кaто възстановим „водната гъба“ и реактивираме малкия воден цикъл на местно ниво, точно там, където сме.
И това не е толкова сложно…
