Решенията
Когато климатичната история се разказва само през призмата на въглерода, може да изглежда невъзможно да направим промяна. Проблемите изглеждат твърде огромни, решенията — твърде технически, а силата да променяме нещата сякаш е извън нашия обсег.
Но възстановяването на водния цикъл е различно. То е местно. Започва точно там, където живеем — в градини, улици, паркове, ниви и гори. И почти всеки може да помогне.
Задръж водата в земята
Върни зеленото
Задръж водата в земята
Но всяка капка, която се оттича е капка, загубена от земята.
Вместо да я изпращаме далеч, можем да помогнем водата да остане — и бавно да попие в почвата, където храни земята, растенията и дори въздуха.
Важно е да забавим водата и да ѝ дадем възможност да се разлива наоколо, за да може да попива и да подхранва подпочвените води.
В градината
Опитайте се да задържите дъждовната вода във вашата къща и градина вместо да я оставите да се стича по улиците или в канализацията. Така ще намалите и необходимостта от допълнително поливане. Можете да събирате водата в резервоар за поливане на градината или да насочите улуците към инфилтрационни траншеи или „дъждовни градини“.
Подробна информация за тези техники за инфилтрация на вода можете да намерите в книгите на Брад Ланкастър. Вижте страницата ни с ресурси за повече информация.
Инфилтрационни траншеи
Инфилтрационната траншея е изкоп или басейн, запълнен с порести материали като чакъл, пемза или груба органична материя, в които има много въздушни пространства. Това позволява водата бързо да попива и да достига до кореновата зона на околната почва. Те могат да се използват на равен или леко наклонен терен и работят особено добре за улавяне на водата от покриви или павирани дворове, тъй тя обикновено не съдържа много утайки и няма да запуши траншеята бързо.
Дъждовни градини
Дъждовната градина не е запълнена с чакъл. Това е плитък басейн, който събира и задържа дъждовната вода и създава идеално място за засаждане. Тези инфилтрационни басейни трябва да се проектират така, че да не оставят локви със застояла вода, за да не се създават условия за размножаване на комари.
Мулчиране
Мулчът може да се добави в тези басейни; той създава дебел слой от гъбеста органична материя, която помага да се улови, задържи и инфилтрира дъждовната вода. Без мулч тези басейни бързо губят влагата чрез изпарение, но с дебел органичен слой водата остава в почвата, където растенията могат да я използват.
В дъждовните градини могат да се оформят по-дълбоки ямки, запълнени с мулч, които помагат на водата да попива още по-дълбоко в кореновата система. Мулчирането е отлична стратегия и за други части на градината; то помага водата да се задържа в почвата, така че да бъде използвана от растенията, подобрява почвата, като добавя органична материя и защитава ценния живот в нея — например червеи и гъби.
Отклоняващ “суейл”
Отклоняващи “суейли” (плитки канавки от пермакултурата, които задържат и насочват водата) могат да се използват, за да насочват водата бавно и спокойно от една част на градината в друга. Те са плитки изкопи, изградени леко извън хоризонталния контур, така че да осигуряват само плавно и спокойно движение на водата. Суейлите могат да свързват няколко дъждовни градини и така да помогнат валежите да се разпределят из целия имот.
При изграждането на всякакви съоръжения за инфилтрация на вода е важно да се спазва разстояние поне 3 метра от основите на сградите.
В градовете
В градовете огромно количество вода се събира върху покривите на сградите и върху павираните площи, но по-голямата част от нея се отвежда в канализационната система. Там тя се смесва с отпадъчните води, което значително увеличава обема, който трябва да бъде пречистван от градската водна система. Градските дървета често изпитват трудности, защото са засадени на места, които са почти напълно запечатани и покрити с настилки, и до почвата достига съвсем малко дъждовна вода.
Вместо да позволяваме тя да се излива в канализацията, тази ценна дъждовна вода може да попива в почвата там, където пада — като подхранва насажденията и дърветата, които осигуряват естествен и безплатен климатик и прохладна сянка, правейки местния градски климат много по-приятен.
Инфилтрационни траншеи, отклоняващи траншеи /суейли/ и мулчирани дъждовни градини могат да се използват и в градовете — между жилищни блокове, по улиците и в парковете. Повърхностният отток по улиците може да бъде отклоняван към зелени площи чрез малки отвори в бордюрите („cutting the curb“), създавайки прохладни зелени оазиси в града.
В ландшафта
Всяко действие, което забавя движението на водата и ѝ дава възможност да попие на по-широка площ, помага за възстановяването на „водната гъба“ — местните подпочвени води и малкия воден цикъл.
Много от тези техники не са нови — те са използвани от векове в традиционното земеделие по света. Новото днес е разбирането защо работят толкова добре и колко полезни са за възстановяването на водния баланс.
С тези техники създаваме мрежа от съоръжения за задържане на вода, която превръща природната среда от отточна система в място, където водата се задържа.
Метод на насипи и вдлъбнатини
Методът на насипи и вдлъбнатини е проста земна конструкция, изградена върху полегати склонове, за да улавя дъждовната вода и да ѝ помага да попива в почвата. Плитка вдлъбнатина се изкопава по контура, така че водата да се разпределя равномерно, вместо да се стича надолу.
От долната страна на вдлъбнатината се оформя малък насип, използвайки почва, камъни или растителност от изкопа. Това ниско възвишение задържа водата на място и ѝ дава време да се инфилтрира бавно в почвата.
Тези по-влажни зони подпомагат растежа на треви, храсти или дървета, които стабилизират склона, предпазват почвата и създават мулч и органична материя. Така цялата система става още по-ефективна с времето.
Системите от тип насип – вдлъбнатина могат да бъдат оформяни и като полумесец около млади дървета или храсти, за да им помогнат да развият здрави корени в сухи или деградирали терени.
Разпределители на повърхностния отток
В райони, където водата се движи бързо по повърхността, вдълбавайки малки канали и причинявайки ерозия, разпределителите на повърхностния отток помагат да се забави течението и да се разпредели по-равномерно.
Обикновено те се изграждат чрез подреждане на камъни в плавни, извити линии (като полумесеци) по пътя на водата. Тези бариери улавят наноси, носени от водата и им позволяват да се утаят, като постепенно възстановяват почвата. Това й позволява да задържа повече вода и подпомага възобновяването на растителността. С времето тези прости каменни криви превръщат разрушителния поток в нежна сила за повторно овлажняване и възстановяване.
Едноредова каменна дига
Едноредовата каменна дига е ниска, пропусклива бариера, изградена през малки оврази или ерозионни канали. Тя е висока само един камък, но достатъчно широка, за да задържа водата и да забавя потока й. Това й позволява да се задържи и попие в почвата. Зад дигата се утаяват наноси, които постепенно възстановяват коритото на канала и създават субстрат за връщането на растенията.
Тези малки съоръжения помагат за намаляване на ерозията и възстановяването на почвата, капка по капка.
Прагове по сезонни потоци
Тези ниски, пропускливи диги могат да се изграждат през малки сезонни потоци или отводнителни канали, които текат само след дъжд. Те помагат за забавяне на водния поток, като му дават време да попие в почвата, вместо да се оттича бързо.
Изграждат се от естествени материали като трупи, камъни, храсти или пръст и работят най-добре в райони с временно водотечение.
Ако водата започне да ерозира почвата непосредствено под прага, това лесно може да се предотврати чрез подреждане на камъни, които предпазват почвата и забавят падането на водата.
Когато потокът се забави и се задържи зад прага, започва да се възстановява нивото на подпочвените води, да се поддържа растителността и да се намали ерозията.
Важно: Такива прегради не трябва да се изграждат в потоци, които текат през по-голямата част от годината, тъй като могат да пречат на движението на риби и други водни организми.
Растителност по контурните линии
Ивици от треви, храсти или дървета могат да бъдат засадени или оставени да израснат по контурните линии на склон. Те се превръщат в меки, живи бариери, които забавят водата, улавят ерозиралата почва и помагат влагата да попива.
Като намаляват оттока и вятъра, те защитават близките култури, а с времето се превръщат в онези изгубени живи плетове и полски граници, които някога са подпомагали инфилтрацията на вода.
Малки езера и съоръжения за задържане на вода
Когато са свързани с отклоняващи траншеи /суейли/, поредица от малки езера може да образува мрежа, която нежно насочва водата през земята, вместо да ѝ позволява да се оттича бързо. Тези езера възстановяват подпочвените води, привличат птици, жаби и водни растения, и помагат земята да се предпази, както от наводнения, така и от суши. Водната растителност отделя водна пара във въздуха и така поддържа малкия воден цикъл.
От живи реки към статични езера
Какво се случва, когато една река се превърне в язовир
Може би си мислите, че изграждането на големи язовири е идеалното решение – повече съхранена питейна вода, контрол на наводненията, дори едно ново огромно езеро. Но реалността е по-сложна…
Естествените реки не просто пренасят вода, те оформят цели ландшафти. По своите извити корита те създават богата мозайка от влажни местообитания: сезонни заливни равнини, влажни ливади, крайречни гори, стари речни корита (мъртвици) и блата. Тези зони са динамични и разнообразни, поддържат голямо видово богатство и помагат за регулирането на водата и местния климат.
Но когато се построи голяма стена и се създаде язовир:
- Земята нагоре по течението се наводнява — но вместо да възстанови тези разнообразни влажни местообитания, тя се превръща в едно дълбоко, статично водно тяло;
- Плитките заливни равнини изчезват, заменени от стръмни, изкуствени брегове с много по-малка екологична стойност;
- Влажните зони, които разчитат на редовни сезонни разливи, често изсъхват или пък остават постоянно под вода;
- Потокът надолу по течението се регулира от хората, често сведен до слаб поток през по-голямата част от годината, прекъсван от неестествени импулси на изпускане, които могат да причинят ерозия или наводнения, без да възстановят влажните местообитания.
Така вместо дълъг речен коридор и километри богати на биоразнообразие и влажни зони, получаваме:
- Едно голямо, дълбоко езеро с много по-малко крайбрежни местообитания;
- Значително по-малко плитчини и влажни зони;
- Нарушена система, която вече не е в синхрон със сезоните.
Това означава, че парадоксално, въпреки че в един резервоар има много вода, като цяло влажните местообитания често са по-малко. Тази загуба има негативни последици за растенията, насекомите, земноводните, бозайниците и птиците.
Подробна информация за тези техники за инфилтрация на вода можете да намерите в книгите на Брад Ланкастър. Вижте страницата ни с ресурси за повече информация.
Върни зеленото
Засаждане на дървета
Засаждането и грижата за дървета може да изглеждат като нещо незначително, но това е едно от най-ефективните неща, които можем да направим. Дърветата охлаждат земята, задържат водата в почвата и помагат за поддържането на местните дъждовни цикли.
Пазете дърветата, които вече имаме
Те охлаждат въздуха, укрепват почвата и имат роля във водния цикъл — а на едно младо дърво могат да му трябват десетилетия, за да порасне и да поеме тази роля.
Ето как можем да им помогнем да процъфтяват:
- Добавете мулч около основата на дървото, за да поддържате почвата влажна, да я предпазите от изпаряване и да я подхранвате, докато мулчът се разлага.
- Отклонете дъждовната вода — fот покриви, пътеки или други площи — така че да напоява бавно кореновата зона на дървото, вместо да изтича настрани.
- Пазете корените , като избягвате павиране, паркиране или копаене твърде близо до ствола. Корените на дърветата често растат близо до повърхността и могат да се увредят от дълбоко копаене. Вместо това внимателно разрохкайте уплътнената почва с вила или направете малки инфилтрационни дупки, за да достигат както водата, така и въздухът до кореновата зона.
Засаждайте нови дървета
В градини, квартали, паркове, ниви или училищни дворове — засаждането дори на едно дърво е ефективно действие.
Всяко ново дърво намалява нагряването на земята със своята сянка и се превръща в естествен климатик — правейки местния климат по-приятен, особено в летните горещини.
Но дърветата предлагат повече от вода и сянка. Те карат хората да се чувстват по-добре. Изследвания показват, че времето, прекарано сред дървета, намалява стреса, подобрява настроението и дори ускорява възстановяването на болни. По-зелените квартали обикновено имат по-ниски нива на престъпност, повече усещане за общност и по-добро качество на въздуха — защото дърветата филтрират замърсителите и отделят природни съединения, които успокояват нервната система и подпомагат цялостното благосъстояние.
Gorata.bg
Gorata.bg Фейсбук страница
Помогнете на младите дръвчета да оцелеят
Засаждането е само началото — едно младо дърво се нуждае от грижа през първите си години, особено през сухите лета, когато корените му все още са плитки. Ето как можете да помогнете:
- Поставете дебел слой мулч около основата на дървото (но не плътно до ствола). Дебел пласт органичен мулч — като листа, дървесни стърготини или слама — поддържа почвата хладна, задържа влагата, намалява плевелите и постепенно подхранва почвата, докато се разгражда.
- Поливайте обилно, но не често Вместо плитко повърхностно поливане, можете да сложите до дървото вкопана перфорирана тръба, за да отвеждате водата по-дълбоко в кореновата зона, където е най-нужно. Това насърчава корените да растат надолу към дълготрайна влага.
- Фитилно поливане е нискотехнологично решение, което помага за напояване на младите дървета, ако няма да можете да го поливате за известно време. Можете да използвате голяма бутилка или друг съд, да прекарате памучно или найлоново въже през нея и да го вкарате в почвата близо до ствола на дървото, така че водата да се просмуква бавно в кореновата зона.
- Когато е възможно, събирайте дъждовна вода от близки покриви, пътеки или други повърхности и я насочвайте към кореновата зона на дървото. Малко отклонение или изкоп могат да превърнат оттока в дар — помагайки на дървото да се възползва от всяка капка.
Без тази подкрепа много млади дървета не успяват да преживеят първия сух сезон.
Засаждайте правилните дървета
Когато е възможно, избирайте местни видове дървета, които виреят добре във вашия климат и подпомагат местната екосистема. В градовете избирайте дървета, които осигуряват сянка, красота и устойчивост — и помагат за възстановяването на малкия воден цикъл.
Оставете природата да свърши работата
На някои места е достатъчно просто да спрете косенето, пашата или другите намеси.
Ако има достатъчно влага, дърветата и храстите ще започнат да се връщат сами — земята помни как да става отново зелена.
Да позволите това да се случи, дори в малък ъгъл от вашия имот, може да бъде също толкова силно действие, колкото и засаждането.
Мини-гори
Зрели, многопластови гори
Горските и дървесни насаждения са изключително важни за изграждането на устойчивост към климатичните промени. Дърветата помагат за регулирането на местните температури, забавят наводненията, стабилизират почвите, отделят кондензационни ядра, които спомагат за образуването на облаци и дъжд, и задържат влагата в почвата, чрез сянкаиподобряване на структурата и.
Но не всички гори са еднакво ефективни в изпълнението на тези функции. Стари, многопластови, местни гори са истинските шампиони.
Те имат дълбоки коренови системи, добре установени гъбни мрежи и богато разнообразие от растения, птици, насекоми и бозайници — всички те заедно създават стабилна, жизнена екосистема.
Старинни естествени гори
Старинните, естествени гори са още по-ценни. Когато горите се секът и управляват от човека, старите и умиращи дървета се премахват или въобще не се оставят да остареят, а се изсичат преждевременно. Но именно стоящите, умиращи дървета, падналите трупи, гниещите пънове и клоните са най-богатите местообитания в една здрава гора — те създават дом за много от най-редките горски видове.
Опазването на последните такива естествени гори е от огромно значение. За тяхното формиране са нужни десетилетия, дори векове — а щом веднъж изчезнат, почти не могат да бъдат напълно възстановени.
Те действат като живи резервоари на биоразнообразие — приютяват животински видове и гъби, които могат да се върнат или да бъдат въведени отново в близки възстановени територии. Без тях мрежата на живота, която искаме да възстановим, няма откъде да се върне.
Но какво, ако имаше начин да ускорим природния ритъм — и да отгледаме жизнена, многопластова гора само за няколко години?
Точно това обещава методът на Мияваки и движението за мини-гори.
Създаването на мини-гори не може да замени нашите древни гори, но може да ни помогне бързо да изградим нови, по-зрели дървесни насаждения.
Какво е мини-гора?
Методът на мини-горите е разработен от японския ботаник д-р Акира Мияваки. Той създава изключително гъсти миниатюрни местни гори, които растат до 10 пъти по-бързо от обикновените насаждения — достигайки зрялост само за 20–30 години вместо за 200.
Нужни са съвсем малки пространства — 100 м² са достатъчни, това е приблизително колкото шест паркоместа. Те са особено ефективни в градове и села, където малки, неизползвани площи могат да се превърнат в прохладни, зелени оазиси.
Тези малки, но мощни гори използват:
- само местни видове, подбрани според почвата и климата на района;
- няколко растителни слоя (треви, храсти, дървета);
- 3–5 растения на квадратен метър — което създава конкуренция и бърз растеж;
- специална подготовка на почвата с компост и полезни гъби (микориза);
- без химикали;
- минимална до никаква поддръжка след първите 2–3 години.
Мини-горите процъфтяват в толкова различни места като Париж, Йордания и Кеймбридж (Масачузетс) — връщайки сянка, живот и устойчивост навсякъде по света. Те успяват дори в трудни условия. В сухи средиземноморски райони, където повечето залесявания се провалят, горите по метода на Мияваки също се установяват бързо и стават гъсти и разнообразни само за няколко години.
Ето какво го прави толкова ефективен:
Гъстото засаждане създава жива общност
Вместо дърветата да се засаждат на разстояние, мини-горите включват 3–5 местни растения на всеки квадратен метър. Тази гъстота имитира естествения растеж в дивите гори — създавайки жива растителна общност, в която растенията се защитават и подкрепят взаимно.
Близостта създава и точно толкова естествена конкуренция за светлина и пространство, колкото е нужно, за да се насърчи силен, вертикален растеж — докато споделената корона защитава почвата, задържа влагата и поддържа подземните мрежи от корени и гъби.
Местните видове са създадени за това място
Всяка мини-гора се състои от внимателно подбрани растителни видове, които естествено се срещат в региона. Тези дървета са приспособени към местните условия — почва, валежи, вредители — и затова естествено виреят добре. Понеже са се развивали заедно, те образуват взаимно поддържащи се общности, в които живеят голямо разнообразие от растения и животни.
Почвата се възстановява и подсилва
Преди засаждане, почвата се обогатява с органичен компост и полезни гъби (микориза). Това възстановява живата, дишаща, гъбеста повърхност на горската почва, която помага на дърветата да достигат до хранителни вещества и влага — и подхранва подземните мрежи от корени и микроорганизми.
Естествените пластове създават мини-екосистема
Точно както в една древна гора, растенията се избират от различни височинни размери: почвено покритие, храсти, средновисоки дървета и високи видове за короната. Тези слоеве помагат за:
- улавяне на слънчевата светлина на всяко ниво,
- задържане на влагата в почвата,
- осигуряване на разнообразни местообитания,
- създаване на гъста, самоподдържаща се екосистема.
Бърз растеж + ниска поддръжка
През първите 2–3 години гората се нуждае от редовна грижа: плевене, поливане и защита. След това става самостоятелна. Дърветата, засадени по този начин, растат до 10 пъти по-бързо от конвенционалните методи — и формират пълноценна гора само за 20–30 години.
Мини горите растат бързо и процъфтяват, защото следват начина, по който работят естествените гори — с храсти, малки дървета, високи дървета и зелен покрив, които растат и се развиват заедно.
Прохлада и сянка, дори в градска среда;
Подобрено качество на въздуха и местно биоразнообразие
По-добро попиване на вода в почвата;
Засилване на малкия воден цикъл чрез изпарително дишане (еватранспирация)
Съхранение на въглерод
Те се превърнаха в начин, по който общностите поемат климатичните действия в свои ръце: методът на мини-горите позволява на всеки да създаде бързо малки, но гъсти местни гори — дори върху малки, деградирали терени или в градове и села.
Вижте страницата с ресурси за повече информация за Мини-гори.
Водата е изключително важна.
Възстановяването на малкия воден цикъл започва с повторното ни свързване с водата — да я забелязваме отново, да я ценим и да намираме начини да я задържаме около себе си.
Колкото повече вода задържаме, толкова повече живот тя може да подкрепи.
За да завършим тази история за климата и водата, ето едно видео с пет вдъхновяващи проекта от различни краища на света. Те показват колко огромно положително въздействие могат да имат инфилтрацията на вода и засаждането на дървета — извори започват отново да текат, а пресъхнали реки се съживяват.
Приятно гледане!
Изберете български субтитри от настройките.
За повече информация посети страницата с ресурси